Хакери, медии и ... баби
В последно време при няколко разговора давам като пример старият случай с ученика от XII клас, който "хакна МОН" и по-точно шегата "натискам F12 и влизам в кода". Винаги, когато споменавам това изразявам и мнението си, че действията на младежа бяха силно пречупени от журналистите в репортажа и в целта си да предизвикат сензация те успяха да докарат много негативи и подигравки и на себе си.
Замислих се за заглавията в медиите, начина на представянето на събитията и необходимата техническа компетентност на авторите. В следващите редове ще изразя лично мнение, което може и да не съвпада с вашето, но се надявам да повдигне въпроси относо манипулирането и това каква информация стига до нас.
За гръмките заглавия
Бърза справка в Google за "новини хакери" води до няколко големи новинарски сайта и до заглавия като:
- "И това се случи! Виетнамски хакери крадат FB профил и продават слънчеви очила" - това ми звучи като нещо невиждано до момента ... гръм ... мълния ... шок ... новината на новините. Нормална практика е компрометирани акаунти да се използват за изпращане на SPAM и SCAM, но явно не и за "продажба на очила".
- "Ученик "хакна" системата на МОН - да, ама не" - оправдание за репортажа, довел до редица подигравки, насочени не само към ученика, но и към авторите, включително и до появата на доста МEME.
- "Как най-добре да се защитим в интернет?" - това е труден въпрос и за експерт с дългогодишен опит, защото защитата зависи от инфраструктурата, дали потребителя е домашен или бизнес, а методите и технологиите едва ли ще се съберат в една книга, камо ли в статия. Може да направим аналогия със заглавие "Как да се предпазим от всички болести?".
- "Българите са сред най-честите жертви на компютърни вируси в Евросъюза" - явно разликата между "вирус" и "червей" не е от значение, но това е доста техническо.
- "Институциите са защитени от хакерски атаки? Не, въобще не са!" - няма как да не се сетя за филма Борат и обучението му за "... NOT".
- "Николова не е в капан: Не разбирам от киберсигурност? Имам IT Card" - това е едно от малкото смислени заглавия от списъка, но тук бих добавил "Multipass", което пак беше източник на редица шеги.
- "Шумът от клавиатурата издава паролата ви на хакерите" - акустичният анализ е труден и въпреки, че е възможен, той рядко е употребяван освен при много сериозни атаки към специфични цели. За мен това заглавие търси сензационност и онзи момент на сплашване на неразбиращия читател.
- "Хакерски хитрости: Точат ни с фалшива фактура за ток" - не искам да ме "точат", "претакат" и т.н, дори хитри хакери.
- "Хакерите все по-агресивни: Над 4 хиляди кибератаки на ден!" - определено броят е много по-голям, но явно за автора 4 000 е много.
- "Кажи, баба, Despacito! Най-слушаната песен – жертва на хакери?" - поне според мен песента не може да е жертва на хакери, бабата може, както и профила на авторите в YouTube, но звучи гръмко, нали баба?
- "Неграмотност провали хакери в опит да свият милиони" - само обърнете внимание на термина "свият".
Всичко това е един малък пример. В никакъв случай не казвам, че подобни заглавия не са подходящи, просто като инженер съм свикнал нещата да са ясни и точни, но тогава няма да звучи сензационно, а това продава.
За необходимите технически познания
Трудно е да се напише изцяло издържана статия в дадена област, когато автора не е експерт. Само си представете ИТ специалист да подхване медицински текст или обратното. Има голяма вероятност да се получи доста забавно четиво.
Личното ми мнение е, че е силно препоръчително, когато се пише на дадена тематика да се потърси подкрепата на експерти в областта за да се избегнат подвеждащи или смешни заглавия и неточни твърдения. По този начин се получава много по-качествен продукт, който ще бъде възприет и от експертите, но все пак не трябва да се забравя, че нивото е необходимо да бъде достъпно за всички. Замислете се как ви изглежда една сериозна статия за пробив в материалознанието? Статия в която има редица формули, снимки на микроструктури, графики, числени резултати от анализи и други. Погледнато през очите на читател, който не е запознат с тази област това ще бъде сериозно научно изследване без никаква стойност.
Един интересен сайт, разработка на MIT е генератора на научни доклади, който за секунди ви прави автор на звучащ сериозно материал, изцяло лишен от смисъл. Ето и подобен пример от Mathgen:
Необходимо е да се намери баланса между дълбоки технически описания и достъпността и именно в това е майсторството, което автора трябва да вложи.
За манипулирането на медиите от хакерите
Многото публикации в последно време свързани с кибератаки, хакери и други са предпоставка за манипулиране на мнението на читателя или зрителя. Това е подход, често използван от злонамерени лица (хакери), когато искат да постигнат своите цели.
Помислете колко е лесно да се изпрати фалшив e-mail на журналист и в последствие чрез методите на социалното инженерство той да бъде подведен и съответно неговия материал да бъде насочен в определена посока. Дори в много случай не е необходимо да се провежда и spear phishing, защото фалшивите новини бързо се разпространяват. Със сигурност се сещате за поне две публикации за "починали" знаменитости, които се оказват в блестящо здраве, както и за уникалния случай в сутрешен блок, когато беше представена новината как Сашка Ганева от НАСА е станала служител на БАН.
При пробива на НАП също беше обявена информация, която в последствие се оказа неточна и подвеждаща.
Разбира се подобни проблеми не са само у нас. Още през 2012 година хакери публикуваха 8 фалшиви новини през Twitter акаунта на Reuters и тази информация беше бързо разпространена, поради високата репутация на агенцията. Това определено е механизъм, позволяващ лесно манипулиране на общественото мнение.
Тук е и мястото да се подчертае, че сериозното журналистическо проучване изисква проверка на фактите, техните източници и евентуални мотиви. Да, това е трудно, но необходимо.
За съжаление с подобни заглавия и съдържание, търсещо сензация, кликове и споделяния, нивото на новините непрекъснато спада, но дали това пак не е търсен ефект, ... кажи баба?